|
ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА ЗА ХАСКОВСКА ОБЛАСТ
Георги Граматиков
Земите на Хасковска област, както и цялата ни страна са люлка на богата и древна култура. Тук въздигат своята мощ траките. Тук кръстосват легионите на Византия, станала център на световната цивилизация след падането на Римската империя. Тук идват славяните и прабългарите и се установяват трайно.
Географското положение, плодородните земи и благоприятният климат имат важно значение за историческата съдба на областта. От праисторическо време тук се извършват сложни миграционни процеси и стават повратни исторически събития, за които говорят многобройните паметници на материалната и духовна култура.
Следи от епохата на ранния неолит-новокаменната епоха има при селищната могила "Чавдарова чешма" край Симеоновград, могилите при Димитровград, селата Българин, Динево, Пясъчево, Болярски извор и др.
Надгробните тракийски могили, няколко комплекса от светилища, некрополи и крепости, долмените в Сакар и Източните Родопи са ярко доказателство за активното присъствие на траките по тези места. Монументалната куполна гробница при село Мезек и голямата гробница със стенописи при с. Александрово от 4 век пр.н.е. са от изключително важно значение за изясняване въпроса за историята и културата на това население, живяло по нашите земи.
Римското владичество се характеризира с добре подържана пътна мрежа, строежи на мостове, крепости, светилища, амфитеатри и др. Светилището на нимфите и Афродита край с. Каснаково от 2-4 в., вила "Армира" край Ивайловград, също от 2-4 в., античната и средновековна крепост в с. Минерални бави от 2-14 в. и др. са неми свидетели на отдавна минало величие на Римската империя. Солидните крепости и усилията на Византия през 6 в. не успяват да спрат славяните и прабългарите, които се заселват тук и слагат край на една империя и началото на българската държава.
Свидетелство за политическата и бойна мощ, за духовната и материална култура на срледновековната българска държава са крепостите Констанция при Симеоновград, при с. Любеново, с. Минерални бани, "Лютица" край Ивайловград, при с. Мезек и др. В местността "Хисаря"-Хасково през 9 в. е издигната българска крепост, чиито стени впоследствие са разширени и се оформя вътрешен град. Скалните църкви при Маточина и Михалич са уникални примери за духовното израсване на българите след приемането на християнството.
На територията на Хасковска област се развиват съдбоносни събития. На 14 април 1205 г. до крепостта при с. Маточина българските войски начело с цар Калоян водят кръвопролитна битка с нашествениците-кръстоносци от Латинската империя, предвождани от император Балдуин Фландърски.
Двадесет и пет години по-късно, на 9 март 1230 г., българските войски начело с цар Иван Асен II водят при с. Клокотница една от най-големите битки на Втората българска държава. Те посрещат смело наемните войски на епирския деспот Теодор Комнин и ги разгромяват.
След победата при с. Клокотница българската държава укрепва и се засилва икономически и политически. Създава се висока материална и духовна българска култура. Свидетелство за това са стотиците археологически находки-движими паметници на културата, които са открити през годините и се съхраняват в музеите на София и Хасково. Богатите колекции от средновековни оръдия на труда, стъклени и метални накити, разнообразна по вид и богата по съдържание керамика, монети, апликации, кръстове и др. са примери на икономическата и духовна мощ на българската средновековна държава.
Земите на Хасковска област попадат под ударите на османските нашественици след Черноменската /Чирменската/ битка през септември 1371 г. Османската власт укрепвайки своята държавност в българските земи през вековете изграждат мостове и съоръжения, култови сгради, бани, чешми и др. И до днес са запазени най-старата джамия в Хасково от 1395 г., текето-мавзолей на Осман Баба в с. Текето от 15 в., текето в с. Богомил от 16 в., Старият мост на р. Марица в Свиленград от 1529 г., "Гърбавият мост" в Харманли от 1585 г. и др.
Както в цялата страна, така и в Хасковска област още през 16 в. българите започват и своята съпротива и непреклонна решимост за самосъхранение. Исторически документи свидетелствуват, че започват да действат хайдушки дружини, които защитават местното население от посегателствата на османския нашественик. От втората половина на 17 в. и началото на 19 в. народните предания пазят спомена за Кралю войвода, Кара Колю, Станко войвода, Руси Каялията, Ангел войвода и много други.
В края на 18 в. земите на Хасковска област са обособени административно в няколко каази. Плодородната почва и благоприятният климат дават възможност да се увеличи производството на пшеница, ечемик, царевица, памук, анасон, сусам и други култури. Особено търсен на външния пазар е произвеждания в областта тютюн, поради което производството му нараства. Развиват се занаятите и търговията. В Хасково има повече от 200 занаятчийски и търговски дюкяна. Той е център не само на кааза, но и на папукчийството, кожухарството, табаклъка, яхнадийството-маслопроизводството и др.
Международно стопанско значение придобива Узунджовският панаир, който възниква през втората половина на 18 в. и продължава непосредствено преди Освобождението през 1878 г. На него идват търговци от Русия, Австрия, Босна, Херцеговина, Триест, Сърбия, Гърция, Румъния, Унгария, Англия, Франция, Близкия изток и др. Годишно на панаира се сключват сделки за 15-20 млн. гроша а е посетен около 50 хил. души. Той е най-големият панаир в пределите на европейските владения на Турция.
През периода на Българското възраждане Хасково е не само стопански център, но и духовно огнище на българщината. Замогналата се хасковска буржоазия застава начело на просветното движение и борбата за църковна независимост. Голяма е ролята в този процес на българската църковна община. Български народни църковни общини възникват и в Харманли и Свиленград.
Израз на нарасналото самосъзнание и стопански просперитет, на укрепването на българския дух е построяването на църквите "Св. Троица" в Свиленград /1834 г./, "Св. Атанасий" в Харманли /1835 г./, "Св. Богородица" в Хасково /1837 г./. Този успех в градовете насърчава и населението от селата. Църкви са построени в селата Малко градище, Горски извор, Дервишка могила, Стамболово, Ябълково, Криво поле, Динево, Горно село, Покрован, Раковски /дн. Димитровград/ и още редица други селища.
Килийните и гръцките училища не задоволяват нарасналите нужди и изисквания на българската буржоазия. Започва откриването на десетки училища в по-големите селища на днешната Хасковска област. През 1857 г. те достигат над 35 бр., като общият брой на учениците достига 500, в които учителите са изключително българи. Най-добре са уредени училищата в Хасково, Харманли и Свиленград, в селата Горски извор, Ябълково и др. Към 1859 г. само в главното училище в Хасково учат 260 ученици с трима учители. През 1847 г. в Хасково е основано и девическо училище.
Важен успех за училищното дело е построяването през 1864 г. на класното българско училище в Хасково, наречено "Централно", което възпитава бъдещите учители Тодор Запрянов, Нестор Марков, Димитър Душанов и др.
Възрожденските процеси в българското общество допринасят и за създаването на първите читалища. В Хасково през 1858 г. е основано читалище "Заря", през 1870 г. в Свиленград е основано читалище "Звезда". рез същата година е основано и читалището в Харманли. Голяма роля за издигането на националното съзнание на българите изиграват създаденото през1869 г. женско дружество в Хасково и "Славянския дом" в с. Ябълково.
Хасковският край не остава настрани от национално освободителното движение. Неговото организационно създаване и укрепване води началото си още през 1868 г., когато В. Левски посещава градовете Свиленград и Симеоновград, където се среща със съмишленици на революционната борба, които впоследствие организират тук революционни комитети. Революционни комитети са създадени в селата Ябълково, Меричлери и Странско. През 1872 г. е създаден революционен комитет и в Хасково. В редовете на революционната организация се обединява постепенно "цветът на хасковската младеж", като общо със съмишлениците те възлизат на 23 революционни дейци.
През 1873 г. след неуспешния атентат на Атанас Узунов срещу гръкоманина хаджи Ставри, хасковският революционен комитет е разгромен, като голяма част от неговите членове са арестувани и изпратени на заточение в Диарбекир.
Вестта за обявяването на Руско-турската освободителна война през 1877 г се посреща с възторг и надежда от българите от Хасковския край. В редовете на българското опълчение се включват повече от 20 българи, които воюват за освобождението на България.
Настъплението на руските войски довежда до освобождението на Симеоновград на 3 /15/ януари 1878 г., на 4 /16/ януари-Харманли и на 7 /19/ януари Хасково и Свиленград. По същото време са освободени и селищата в района на Ивайловградско.
Освобождението на Хасковския край открива нов път в развитието му. Извършва се социално-икономически преврат в цялата българска държава. Основни поминъци на населението е земеделието, а в градовете и занаятчийството. Чуждестранният капитал, започнал да прониква в областта непосредствено след Освобождението се насочва предимно към търговията и преработката на тютюн.
В Хасково, който към 1900 г. наброява 14392 жители, има 5 търговци на тютюн, 1 фабрика за манипулация на тютюна, 1 търговец на брашно, 7 питиепродавници, 6 търговци на пашкули, 3 содолимонадени фабрики и няколко други, в които работят наемни работници.
Харманли е с 4000 жители и има двама търговци на суров тютюн, една цигарена фабрика и няколко по-едри търговци на пашкули, на зърнени храни и производители на сода и лимонада, брашно и др.
Бързото социално-икономическо развитие на Хасковско довежда до създаването на нови търговски и индустриални предприятия. Общият брой от 160 през 1900 г. нараства на 292 през 1910 г. Създават се и първите предприятия на въгледобивната промишленост.
Несправедливите клаузи на Берлинския конгрес /1878 г./ оставиха земите на Свиленградско и Ивайловградско в пределите на Турската империя. Сложността на обстановката и искреният стремеж на народа за политическа свобода обединение доведоха до избухването на Балканската война през октомври 1912 г. Десети пехотен полк от Хасково, 30 пехотен Шейновски полк от Симеоновград, 6 конен полк от Харманли още с обевяването на войната проявиха голяма храброст. Големи са заслугите на 10 Родопски полк в Одринската операция.
Хасковският отряд с мощно настъпление освободи на 5 октомври 1912 г. Кърджали и насочен по р. Арда към Одрин освобождава Ивайловград и Свиленград и атакува Одрин.
Сложната международна обстановка в която изпадна България през 1913 г. и избухването на Междусъюзническата война донесе много злини на населението от Свиленградско и Ивайловградско. Турските войски досигнаха близо до Харманли и по поречието на р. Арда реокупираха всички земи, които бяха в империята до 1912 г. Бяха опожарени Свиленград и Любимец, селата Белица и Бисер. С особена жестокост беше подложено на сеч населението и изгорени българските селата в Ивайловградско-Покрован, Хухла, Камилски дол, Сив кладенец и др. Особено драматични са събитията около гр. Маджарово, където са изклани стотици жени и деца.
След двете балкански войни както цялата страна, така и селищата на Хасковска област попаднаха под ударите на разрухата, глада, оскъдицата, безработицата, спекулата, болестите. Придошлите след войните в областта хиляди български бежанци от Македония и Източна и Западна Тракия допълнително отежняваха и без това бедственото състояние на местното население.Независимо от това бавно и мъчително областта започна да се възстановява, да се преодолява стопанската разруха, а в някои отрасли се наблюдаваше и известно икономическо съживяване. Това се почувствува най-напред в тютюневото производство. В Хасковско и близките до него освободени райони-Кърджалийско, Йвайловградско, Момчилградско, Крумовградсдко, Ардинско и Свиленградско, отглеждането на тютюн съживи поминъка на селските стопани. В Хасково, един от най-важните центрове на тютюневата промишленост в страната, се преработваше изкупният тютюн. Откриваха се нови складове за преработка на тютюна.
Известен напредък имаше и в другите отрасли на промишленото производство. В това отношение заслужава внимание каменовъгленото производство в Маришкия минен басейн. Към 1910-1912 г. имаше открити 8 мини, където работеха около 100 миньори.
Стопанският и икономически просперитет на областта бяха разстроени от обявяването и влизането на България в Първата световна война през 1915 г. Тежките последици от войната дадоха отражение върху цялостния живот на страната в това число и на Хасковска област. От съществено значение е и стопанската криза през 1921 г. Много от тютюневите складове в Хасково и Харманли престанаха да манипулират тютюн. Едва по-късно през 30-те години, когато започва икономическо оживление в страната ни, отново има развитие на промишлените отрасли и селското стопанство.
Политическите, стопански и икономически условия след 1944 г. определят по-нататъшното развитие на Хасковска област за близо 60 години.
|
