КУЛТУРНА ПОЛИТИКА НА ЕС

Цели
Разгръщане на културата на държавите-членки, опазване на културното наследство и стимулиране на културния обмен.

Инструменти
Културни събития (КАLEIDOSKOP), Европейска столица на културата, стимулиране на преводаческата работа и четенето на книги (ARIANE), Европейска награда за култура, мерки за запазване на културното наследство (RAPHAEL), подпомагане на филмовото изкуство и аудиовизуалните медии (MEDIA).

Институции, отговорни за провеждането на културната политика
На държавно ниво двете най-важни културно политически институции са Европейската комисия, а тук по-специално Генералната дирекция Х и Европейският съюз. Докато Комисията може да провежда културни програми под собствено ръководство, когато те са одобрени от Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Комисията на регионите, то Европейският съвет подпомага единствено сътрудничеството между правителствата.
Наред с тези институции на европейско ниво културно-политическите инициативи се регламентират и от различни други културни спогодби между държавите-членки на ЕС. Освен това някои страни имат частни, но финансирани от държавата институции, които допринасят чрез своите връзки и дейности в Европа за оформянето на мозайката на "европейската културна политика". Това се отнася за Германия (Интернационес, Гьоте институт, Немска академична служба за обмен DAAD, фондация "Александър фон Хумболд", Институт за връзки с чужбина), за Великобритания (Британски съвет), Швеция (Шведски институт), Дания (Датски културен институт), Испания (Иституто Сервантес), Португалия (Институт Камоес), Австрия (Аустрия институт), Швейцария (Про Хелвеция), както и Институтите Франсез, които обаче в голяма степен се ръководят от Министерството на външните работи.

Културна политика на Европейската комисия
До подписването на Договора от Маастрихт през 1992 г. Европейската общност можеше да предприема културни инициативи само въз основа на решения на ниво министерски съвет. Чл. 151 от ДЕО упълномощи Комисията сама да провежда програми, които са в духа на общото благо. По своя характер те са насочени към стимулиране на общата работа. Отговорността за това бе прехвърлена на Генерална дирекция Х, която наред с това е компетентна и за работата и връзките с обществеността. Относително скромното финансиране (около 0,02% от бюджета на ЕС) отразява съществуващия при въвеждането на чл. 151 от ДЕО отпор сред някои държави и региони, които не искаха да им бъде отнет културния суверенитет. Той предвижда разпоредбата, че Комисията може да действа само тогава, когато държавите-членки или регионите не могат да постигнат самостоятелно съвместно определените цели.
Още в чл. 151, ал. 1 от ДЕО е ясно, че тук става въпрос не за една европейска култура, а за разнообразието от културите на отделните държави-членки, индивидуалното запазване на които заслужава подпомагане в също такава степен, както и безспорно съществуващото общо културно наследство на Европа. Културата е значим емоционален елемент за идентифициране. Това важи за града, в който живеем, то трябва да е валидно и за една общност, която търси идентичността си. Културата наистина не е само израз на красотата, съзидателността или експеримента, тя има също така и голямо икономическо значение, тъй като създава нови работни места и привлича инвестиции.
Още от 1985 г. се подпомага проектът "Културна столица на Европа". Консервирането на архитектурни паметници, стимулирането на преводаческата дейност, европейският принос за осъществяване на престижни проекти, подпомагането провеждането на фестивали на филмовата продукция и редица други проекти допълват културните мероприятия на Комисията в областта на образованието (напр. програмите ERASMUS, TEMPUS, PETRA, LINGUA), чиято задача преди всичко е да подпомагат обмена на млади граждани на ЕС.

Равносметка
Интеграционни, икономически, екологични елементи и елементи от политиката в областта на сигурността дават достатъчно повод да очакваме едно положително развитие на европейската културна политика, при условие, че се зачита многообразието на културите, както това се изисква от чл. 151 от ДЕО. По-малка тежест трябва да се придава на опасението за "нарушаване" на принципа на субсидиарност, тъй като още отсега Комисията подкрепя такива културни инициативи, които също така добре биха могли да бъдат осъществени от самите държави-членки. Например така е при програмата KALEIDOSKOP, с която се финансират фестивали, изложби и семинари, ако минимум три държави-членки работят съвместно по тях. Тук може да става въпрос за музика, театър, танцово или изобразително изкуство или пък конгреси по културни теми.
Договорът за ЕС възложи на Комисията едно много важно задължение с разпоредбите на чл. 151, ал. 4 от ДЕО, според което Комисията трябва "да държи сметка при своята дейност за културните аспекти". Всъщност това определение би трябвало да подтикне Комисията към "проверка на съвместимостта на културите" на всички нейни дейности. Същото важи и за културното сътрудничество между ЕС и трети държави, което е залегнало в чл. 151, ал. 3 от ДЕО. Следва да се изградят европейски домове на културата в някои централни населени места, като Ню Йорк, Москва, Токио, Пекин, Сингапур, Мексико, Буенос Айрес, Рио де Жанейро и Йоханесбург, но и в градове на самите държави-членки на ЕС, където да бъдат представени културите на Европа. Дотогава, разбира се, има да се извърви още много дълъг път. Вероятно от първостепенно значение би било да се представят същестуващите проблеми още по-ефективно и да се определят ясни приоритети във връзка с тях, така че интеграционното въздействие да стане още по-ясно. Но опасенията на отделни държави, че Комисията би могла да наруши принципа на субсидиарност, все още могат да се усетят. За преодоляването на този начин на мислене най-голямата задача на бъдещите културно-политически институции би трябвало да бъде обявяването им за международен диалог по въпросите на културата.