Политика по правата на човека

Цели
Дефиниране, утвърждаване, контрол на човешките и основните права.

Органи
Европейска комисия по правата на човека, Страсбург; Европейски съд по човешките права, Страсбург.

Човешките права са индивидуални права, които като над-държавни и неотменими права или норми са намерили място във вътрешно-държавните конституции и международноправни споразумения. Те обхващат лични и политически права за свободи, както и социални и икономически основни права. След Втората световна война са развити системи за защита на човешките права, които са с различна степен на задължителност. По-специално от европейско-атлантическата конституционна традиция една активна политика, насочена към опазване на човешките права, се смята за една от основните задачи на държавата. Присъединилите се към Организацията на Обединените нации (ООН) държави прокламираха през 1945 г. целта си "да подпомагат и укрепват спазването на човешките права и основни свободи за всички хора без оглед на раса, пол, език или религия" (Харта на ООН, чл. 1, ал. 3). Приетата през 1948 г. Обща декларация за човешките права и влезлите през 1976 г. международни пактове за икономически, социални и културни права, както и за граждански и политически права съставляват основата за работа на Комисията по човешките права на ООН (1946 г.)

Европейска конвенция за човешките права
В рамките на Европейския съвет държавите от Западна Европа развиха на основата на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) една над-национална квалифицирана система за защита на човешките права. В ЕКПЧ са записани най-важните човешки права и основни свободи, като например правото на живот, забраната на изтезанията и нечовешко отношение, гарантиране на правовата държавност.
ЕКПЧ предвижда като средство за защита и контрол на гарантираните права:
(а) индивидуално оплакване за проверка на нарушения от страна на държава по Договора; (б) оплакване от държави;
(в) апел на генералния секретар на Европейския съвет към държавите, подписали ЕКПЧ, да излязат с декларации по какъв начин тяхното вътрешно право гарантира ефективното прилагане на разпоредбите на ЕКПЧ.

Оплакванията се отправят към Европейската комисия по човешките права, която е съставена по един избран от Комитета на министрите с шестгодишен мандат член от всяка държава по Договора. Тя съставя доклад, който се предава по-нататък на Комитета на министрите или на Европейския съд по човешките права в Страсбург, доколкото държавата, срещу която е подаден искът, е подчинена на неговата юрисдикция. Присъдата му, обявена публично, е задължителна за онези държави, които са подписали допълнителния протокол за признаване присъдите на Комитета на министрите, респ. на Международния съд. Индивидуални жалбоподатели могат от 1990 г. директно да се обръщат към съда. Всички членки на ЕС са подписали ЕКПЧ и с това са свързани с нейните определения. Освен това те са се присъединили индивидуално към различни международни конвенции, като напр. тези на ООН. В дебатите по гражданството на Съюза и Конституцията на ЕС (Европейски съюз) редовно се дискутира приемането на каталог на основните права, включително и на основните социални права (социална политика), като бе обсъдено също така и присъединяването на ЕС към ЕКПЧ.

В съставения след Амстердам наново Преамбюл на ДЕС държавите-членки признават основните принципи на свобода, демокрация, зачитане на човешките права и основни свободи, на правовата държавност, включително на Европейската социална харта и на Хартата на основните социални права на Общността. Съветът признава основните права по смисъла на ЕКПЧ и заделя средствата, които са необходими за постигането на неговите цели. Развиването и спазването на тези принципи трябва да служи и на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) на Съюза. Друга основа на политиката за човешки права на ЕС дават и Общата декларация на Европейския парламент (ЕП), на Съвета на Европейския съюз и на Европейската комисия по спазване на човешките права и основни свободи (1977 г.) както и Общата декларация срещу расизма и враждебността към чужденците (1986 г.). Европейският съд (ЕС) прецизира в своите решения мащаби, по които той смята да гарантира защитата на основните права на ниво ЕС.

ЕКПЧ на Европейския съвет си остава обаче най-важният наднационален институт за гарантиране на човешките права в Европа. Допълващата ЕКПЧ Европейска рамкова конвенция за защита на националните малцинства влезе в сила през ноември 1997 г. Наред с това и нормите и инструментите на ОССЕ печелят все по-голямо значение за политиката по човешките права в цяла Европа.

Роля на органите на ЕС
На практика органите на ЕС водят една насочена навътре, към Договора на ЕС, и една насочена навън политика за защита на човешките права спрямо трети страни. Целта е да се развива единна политика на цялата Общност, която да бъде представлявана заедно от всички страни.
Европейският парламент притежава консултантски и контролни правомощия. Той приема петиции на граждани на ЕС, съставя от 1983 г. редовно доклади за положението в ЕС и в трети страни, приема резолюции и взема решения по проблематиката на човешките права във и извън рамките на ЕС и често отправя писмени и устни запитвания към представители на Комисията и Президентството на Съюза. Въпросите, свързани с човешките права, са основна тема в работата на ЕП. На 12 април 1989 г. той прие решение за Декларация по основните права и основните свободи, в която парламентаристите потвърдиха решимостта си да създадат инструмент на Общността с обвързващ правен характер, който да гарантира спазването на човешките права.
Съветът всяка година съставя за ЕП меморандум за дейностите на ЕС в областта на човешките права. В него се обосновават преди всичко санкциите на ЕО/ЕС и техните държави-членки във връзка с действия на трети страни, които са в противоречие с човешките права. В рамките на споразуменията си с трети страни ЕС се опитва систематично да вписва клауза за запазване на демокрацията и спазването на човешките права. Абсолютно задължителен за една кохерентна политика на санкции, макар и все още проблематичен, е координираният начин на действие между органите на Съюза и между държавите-членки.

Равносметка
Паралелно развиващата се история на ЕО и Европейския съвет от основаването им досега доведе до допълнително разделение на задачите, така че ЕО не си изгради самостоятелен режим за защита на човешките права. Развилата се по-нататък до ЕС общност провежда само по отношение на трети страни една обща политика по човешките права. Световният ангажимент за защита на човешките права е част от нейната политическа идентичност. Нарасналият на 40 члена Европейски съвет през последните години разшири значително обхвата на действие на ЕКПЧ преди всичко чрез новите държави-членки от Централна и Източна Европа. Налагането на взаимно свързаните принципи за демокрация, човешки права и правова държавност ще е една от големите теми на международните отношения през следващия век.