Жив е той, жив е! Завинаги! С тържествена заря в Хасково почетоха Ботев и загиналите за свободата


С тържествена заря-проверка на площад „Свобода“ в  Хасково бяха почетени Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България.

Събитието организира Областна администрация – Хасково, със съдействието на Военно формирование 52 740 и хасковските гимназии  ЕГ „Проф. д-р Асен Златаров”, ПМГ "Акад. Боян Петканчин" и ПГДС "Цар Иван Асен II".

Тържествената програма започна с изпълнения на маршове на Духовия оркестър при Община Хасково. В нея участваха по три представителни блока от военното формирование в областния град и ученици. Сред официалните лица бяха кметът на община Хасково Станислав Дечев, заместник-кметът Мария Вълчева, народният представител Сезгин Мехмед, директорите на  ЕГ „Проф. д-р Асен Златаров” Деян Янев, на ПГДС "Цар Иван Асен II" Маргарита Топалова, бяха поканени още кметове на общини, председатели на Общински съвети, общински съветници, представители на институции.

Преди 146 години Христо Ботев и четниците му се качиха на кораба „Радецки“, извървяха пътя от Козлодуйския бряг до Балкана, за да разкъсат оковите и да дадат животите си за Родината. Личности като Христо Ботев изпреварват с векове времето си и са поели към безсмъртието. Защото тоз, който падне в бой за свобода, той не умира… За него Балканът пее хайдушка песен! Жив е той, жив е! Завинаги! Това се казва в словото на областния управител на Хасково Катя Панева. Поради непредвидени обстоятелства, г-жа Панева не успя да присъства на събитието. Тя пътува от Ротердам, Нидерландия, където участва на конгрес на ЕНП.

Приемащ зарята бе подполковник Светослав Годинов – началник на гарнизона в Хасково, командващ зарята - капитан Димитър Чернев. Командирите на роти и отряди рапортуваха, след което представителните блокове и останалите присъстващи коленичиха, за да почетат паметта на загиналите… Последва останалата част от ритуала, за да дойде кулминационният момент – зарята, под възгласите „Ура“, за радост на гражданите, които бяха изпълнили централния площад в Хасково.

В словото си за Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България областният управител на област Хасково казва:

Много са моментите като този сега, в които поглеждаме с надежда към миналото, за да си припомним славните герои, жертвали се, за да я има България!

Преди 146 години Христо Ботев и четниците му се качиха на кораба „Радецки“, извървяха пътя от Козлодуйския бряг до Балкана, за да разкъсат оковите и да дадат животите си за Родината!

В навечерието на 2 юни свеждаме глава пред подвига на гениалния поет и революционер. Почитаме паметта на храбрите бунтовници, на  всички знайни и незнайни борци за Свобода!

Неизличим е примерът на Ботев и националните герои за поставянето на началото на нова България, на която сме ние наследници. Те очертаха пътя за бъдещето, извисявайки завещаните с делата си идеали. Наше е задължението да ги опазим и последваме, да ги надградим и усъвършенстваме и да потърсим единение по най-важните въпроси, за да съхраним националното ни самочувствие и достойнство. Дълбок поклон пред всички тях!

Творчеството на Ботев се превърна в трибуна, а саможертвата му – във вечен пример за поколенията, защото борбата му е за род и Родина, за истина и справедливост, които винаги побеждават! Те вграждат в българската историческа памет общочовешки ценности, за които си заслужава да се бориш!

За да си готов да загинеш за Отечеството, трябва да го обичаш, да приемеш такава съдба със смирение и да милееш за бъдещето на другите от народа. Вдъхновение можеш да намериш в по-добрите бъдни дни, когато теб няма да те има, но да докажеш на всички останали, че съдбата е в собствените им ръце. Изключително извисен трябва да е духът ти, за да изречеш и да реализираш на дело думите: Но... стига ми тая награда - да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода...

Личности като Христо Ботев изпреварват с векове времето си и са поели към безсмъртието! Защото тоз, който падне в бой за свобода, той не умира… За него Балканът пее хайдушка песен! Жив е той, жив е! Завинаги!